Самота

16.09.2009 г., 16:10 ч.

Поезия » Философска

502 0 2

САМОТА

Над топлите клони,

бисерни сълзи рони дъждът.

Мокър и мрачен се озъбва градът.

Времето спира пред твоята врата.

Каква самота!

Залостена здраво в таз'

самота е твойта душа.

Сирена във мрака не спира да вие,

дано я открие – мечта!

Отключи си душата.

Остави самотата и

тръгни през тъмата.

Намери светлината!

Подари ù луната.

Подари ù цветята.

Подари ù полето.

Подари ù небето.

Подари ù сърцето.

Подари любовта!

Тя те чака във мрака.

Мечта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.