Самота
700
0
2
САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата.
Каква самота!
Залостена здраво в таз'
самота е твойта душа.
Сирена във мрака не спира да вие,
дано я открие – мечта!
Отключи си душата.
Остави самотата и
тръгни през тъмата.
Намери светлината!
Подари ù луната.
Подари ù цветята.
Подари ù полето.
Подари ù небето.
Подари ù сърцето.
Подари любовта!
Тя те чака във мрака.
Мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Терзиева Всички права запазени
