sneja-ter (Снежана Терзиева)
61 182
Sep 16, 2009, 4:10 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
613 0 2
САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата.
Каква самота!
Залостена здраво в таз'
самота е твойта душа.
Сирена във мрака не спира да вие,
дано я открие – мечта!
Отключи си душата.
Остави самотата и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Random works
: ??:??