Самота

Sep 16, 2009, 4:10 PM

Poetry » Phylosophy

590 0 2

САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата.
Каква самота!
Залостена здраво в таз'
самота е твойта душа.
Сирена във мрака не спира да вие,
дано я открие – мечта!
Отключи си душата.
Остави самотата и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Random works