"... но с много хора често съм самичък,

           а в самотата - много рядко сам."

                                          Д. Дамянов

Така добре е

                  в мойта самота...

говоря с птиците, цветята

и вземам сили аз

                      да продължа

по стръмния ми път

                         към свободата...

За скука не остава

                               време -

книги, кино, поезия

                               добра,

наслада на чудесно

                               слънце

и весел бриз

                 в косите затрептял...

До края не остава

                        много,

обаждат се болежките

                               от тук и там

и бързам да изживея

                          останалото време

с достойнство, чест,

                              а не във срам!