Всяка вечер идва ми гостенка,
по-често е с мен, отколкото ти.
Тя е със име самота
и често разплаква моите очи.
Вратата не отварям,
но винаги намира начин да влезе.
В себе си се затварям,
чувствам се като беззащитно дете.
Самотата, тя винаги е до мен,
а ти си все така далеч.
Изминава ден по ден
в мисли за любим човек.
© Пролетното момиче Всички права запазени
Поздравления!