Всяка вечер идва ми гостенка,
по-често е с мен, отколкото ти.
Тя е със име самота
и често разплаква моите очи.
Вратата не отварям,
но винаги намира начин да влезе.
В себе си се затварям,
чувствам се като беззащитно дете.
Самотата, тя винаги е до мен,
а ти си все така далеч.
Изминава ден по ден
в мисли за любим човек.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
