2.12.2011 г., 14:00

Самота

2.4K 1 15

 

 

полет прекършен


в издълбани пътеки


сух вятър шепти

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Силвия! Който хайку поезия не познава:с духовна нищета се отличава.Д ано правилно са разбрали Лина Светлана! Иначе тристишието дава простор за интерпретации;и това е целта на хайку поезията.В България има Клубове на почитателите на тази източна поетична форма.Тя е толкова древна,колкото Япония и Китай.Тук,у нас поетът Димитър Стефанов издаде няколко книги с хайку.Има прекрасно илюстровани преводи на класиците на хайку поезия в Япония.Четете!🎎
  • Три реда за размисъл от други,Не е ясно!Това ли е поезия!
  • Благодаря на всички за отзивите!
    На лелите (лелята няма възраст, само диагноза) ще припомня, че не е задължително да са наред с главата и когато посещават сайтове като този, поне да са удавили куклите барби 'овреме!
    А бай антон - най-вече!
  • За мен значи много като послание. Авторът е "оставил" достатъчно "място" на читателското въображение да изживее своята представа за Самота, фрагментирайки умело опорните моменти на входящо-сетивното. Емоцията на съзерцанието е източно изкуство. В сенките на подсъзнателното се крият спомените на всеки за намереното и изгубеното. Поздравления за Автора!
  • Съжалявам,но аз също не го разбрах.
    Не разбирам и как редакторите са го одобрили като поезия,мoже би за теб самата значи нещо,но това определено не е поезия.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...