2 дек. 2011 г., 14:00

Самота

2.4K 1 15

 

 

полет прекършен


в издълбани пътеки


сух вятър шепти

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Силвия! Който хайку поезия не познава:с духовна нищета се отличава.Д ано правилно са разбрали Лина Светлана! Иначе тристишието дава простор за интерпретации;и това е целта на хайку поезията.В България има Клубове на почитателите на тази източна поетична форма.Тя е толкова древна,колкото Япония и Китай.Тук,у нас поетът Димитър Стефанов издаде няколко книги с хайку.Има прекрасно илюстровани преводи на класиците на хайку поезия в Япония.Четете!🎎
  • Три реда за размисъл от други,Не е ясно!Това ли е поезия!
  • Благодаря на всички за отзивите!
    На лелите (лелята няма възраст, само диагноза) ще припомня, че не е задължително да са наред с главата и когато посещават сайтове като този, поне да са удавили куклите барби 'овреме!
    А бай антон - най-вече!
  • За мен значи много като послание. Авторът е "оставил" достатъчно "място" на читателското въображение да изживее своята представа за Самота, фрагментирайки умело опорните моменти на входящо-сетивното. Емоцията на съзерцанието е източно изкуство. В сенките на подсъзнателното се крият спомените на всеки за намереното и изгубеното. Поздравления за Автора!
  • Съжалявам,но аз също не го разбрах.
    Не разбирам и как редакторите са го одобрили като поезия,мoже би за теб самата значи нещо,но това определено не е поезия.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...