Dec 2, 2011, 2:00 PM

Самота

2.4K 1 15

 

 

полет прекършен


в издълбани пътеки


сух вятър шепти

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,Силвия! Който хайку поезия не познава:с духовна нищета се отличава.Д ано правилно са разбрали Лина Светлана! Иначе тристишието дава простор за интерпретации;и това е целта на хайку поезията.В България има Клубове на почитателите на тази източна поетична форма.Тя е толкова древна,колкото Япония и Китай.Тук,у нас поетът Димитър Стефанов издаде няколко книги с хайку.Има прекрасно илюстровани преводи на класиците на хайку поезия в Япония.Четете!🎎
  • Три реда за размисъл от други,Не е ясно!Това ли е поезия!
  • Благодаря на всички за отзивите!
    На лелите (лелята няма възраст, само диагноза) ще припомня, че не е задължително да са наред с главата и когато посещават сайтове като този, поне да са удавили куклите барби 'овреме!
    А бай антон - най-вече!
  • За мен значи много като послание. Авторът е "оставил" достатъчно "място" на читателското въображение да изживее своята представа за Самота, фрагментирайки умело опорните моменти на входящо-сетивното. Емоцията на съзерцанието е източно изкуство. В сенките на подсъзнателното се крият спомените на всеки за намереното и изгубеното. Поздравления за Автора!
  • Съжалявам,но аз също не го разбрах.
    Не разбирам и как редакторите са го одобрили като поезия,мoже би за теб самата значи нещо,но това определено не е поезия.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...