Самота
Обрекох се със теб на самота -
все идваш, после си отиваш.
Заспивам в нетърпима тишина,
не чувам аз сърцето ти как бие.
Животът стана пълен егоист,
а може би отвътре е страхливец
или безпътен тъжен атеист
и вярата му в любовта изстина.
Загубвам те, защото имам те,
но чувствата ми истината мамят -
и зная, няма да ме разбереш,
че мъртъв съм, когато теб те няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
