Jan 5, 2014, 9:08 PM

Самота 

  Poetry » Love
637 0 11

Обрекох се със теб на самота -
все идваш, после си отиваш.
Заспивам в нетърпима тишина,
не чувам аз сърцето ти как бие.

Животът стана пълен егоист,
а може би отвътре е страхливец
или безпътен тъжен атеист
и вярата му в любовта изстина.

Загубвам те, защото имам те,
но чувствата ми истината мамят -
и зная, няма да ме разбереш,
че мъртъв съм, когато теб те няма...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Животът стана пълен егоист,
    а може би отвътре е страхливец

    Добра находка.
  • Благодаря Ви -Елена, Адрина, Мани, Куш, Таня, Виолета, Албена,Ваня, Иво! За многогодини! Слънчев и усмихнат да е денят ви!!!
  • Хубава творба, Мише! Има дълбочина на чувството, драматизъм, емоциите като подземна река пронизват произведението. Бих добавил, че още малко работа над римните двойки, е препоръчителна. Това щеше да придаде още по-завършен вид на творбата, но всичко е въпрос на авторско виждане! Пожелавам още хубави стихове през Новата!!!
  • Поздравления!
  • По малко мъртви има и от двете страни...Много е хубаво,поздравления!
  • Хареса ми,особено последният стих.Wali/Виолета Томова/
  • Не се обричай,само приеми
    че гостенка е временна, но ценна,
    душата ни облича със сълзи,
    а щом си тръгне, слънцето просветва.
  • Зная за какво говориш. При това много добре. Пет!
  • Разбирам те прекрасно, защото не чувам аз сърцето ти как бие! Поздрави, М.
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • Много хубав стих!!!
    БРАВО!
Random works
: ??:??