{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
31.08.2008 г., 10:11 ч.

Самота 

  Поезия
864 0 4

Дори да бягам, тя вечно ме застига

и ме следва и накрай света.

Тя е в ревът на разбитата вълна.

Тя е в нежното докосване

на топлия летен дъжд,

който идва с мигновена наслада

и си отива, за да остави след себе си свежест-надежда.

Тя е в деня и нощта,

тя разделя дори жаркото слънце и загадъчната луна.

Тя е в плача на жена,

иэпращаща своя любим.

Тя е в нежната целувка на раздяла.

Тя идва с греха непростим.

Тя е всемогъща, разрушителна и зла.

Тя е безпощадна.

Тя е просто самота...

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??