Самота
Дори да бягам, тя вечно ме застига
и ме следва и накрай света.
Тя е в ревът на разбитата вълна.
Тя е в нежното докосване
на топлия летен дъжд,
който идва с мигновена наслада
и си отива, за да остави след себе си свежест-надежда.
Тя е в деня и нощта,
тя разделя дори жаркото слънце и загадъчната луна.
Тя е в плача на жена,
иэпращаща своя любим.
Тя е в нежната целувка на раздяла.
Тя идва с греха непростим.
Тя е всемогъща, разрушителна и зла.
Тя е безпощадна.
Тя е просто самота...
© Усмивка All rights reserved.
