19.09.2011 г., 0:09 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
7333 3 22

Земята сякаш тъкмо е заспала

под ласките студени на нощта.

Стрелката на часовника е спряла,

а ти отпиваш чаша самота.

 

Сънят отдавна хич не те обича

и подминава твоята врата...

И тази нощ на другите прилича,

щом пак отпиваш глътка самота.

 

А можеше да бъде по-различно,

на крачка разум спряхме лудостта.

Аз в мислите ти все към тебе тичам -

мечтаеш ме, но пиеш... самота.

 

Несбъднато осъмва всяко утро,

след нощ, в която залезът кърви.

Часовникът отново се пробужда,

отново мерим пътя си сами.

 

И все по-тъжно губим се с мечтите,

в очакване да дойде вечерта.

И търсим спомен, блеснал със очите,

и в следващата чаша самота.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Текст Йорданка Господинова(danigallery), музика, аранжимент и звукозапис - Камен Кирилов, изпълнява - Анита Димитрова.
  1653 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • днес се докосвам до прекрасни творби...истинска поезия !!!
  • ...
    !!!
  • Вълнуващ стих!
  • Хубав стих!
  • Поздрави,Дани!
  • "Сънят отдавна хич не те обича
    и подминава твоята врата..."

    Дани, стихът ти е много, много човешки и докосващ!

  • Стискам ти ръката, Дани*!
  • ...не харесвам клишетата...но пък много обичам поезията...
    И с риск да напиша нещо клиширано, ще кажа,че стихото е супер...
    Поздрави,Дани
  • ...аз в мислите си все към тебе
    тичам...
    той знае ли
  • Изумена съм от темповете, с които пишеш Йорданка! Много ми хареса стихотворението ти! И аз имам едно със същото заглавие, може и да го публикувам някой ден! Харесва ми как пишеш!
  • За кой ли път трябва да се повторя - пишеш емоционална, метафорична и сетивна поезия. Стихът ти е музикален и образен.
    Поздрави!
  • Чудесен стих, Дани!
  • След прочета на стихът ти Дани,душата ми става безмълвна!Прекрасно нещо си, в света на поезията!Привет!
  • Поезия!!!
  • хубаво
  • !.......... с възхищение...
  • И моят ден започва с красота
    Благодаря ти,Дани,за стойностната поезия!
  • Споделяйки чашата самота, чудесни, дълбоки, изстрадани стихове за любовта си сътворила, Дани! Всяко докосване до твоята поезия е досег с изяществото...
  • С много хубаво започва този ден!-с едно изключително хубаво стихотворение!
  • Блус с коприва

    Танцуваме с теб върху паднали есенни листи.
    Просяк е мраморът пред килима на старите церове.
    Синя магия си ти! На Душата най- бистрото!
    Скри се нейде в шубрака моето селско безверие.

    Бавни стъпки. В унисон се преплитат телата.
    светят в твойте очи щастливи звездици.
    Умът ми мълчи и следи Красотата...
    Нестинарска жарава гори във зениците.

    Две сърца. Един блус. Докосване нежно.
    Месецът, за нас на небето пали звезди.
    Ако те пусна... Ако те пусна, падне ли Снежното,
    знам, че твоята дива коприва душата ми ще гори...

    Не ща да си тръгвам... Сам... Към Последната Гара...
    Искам да нося в сърцето твойте очи!
    Искам душата ти, косите ти ниагарени,
    та когато Господ зрависам, и Той да се просълзи...

    Зем.
  • Хубав стих в изискан стил. Поздрявления!
Предложения
: ??:??