Земята сякаш тъкмо е заспала
под ласките студени на нощта.
Стрелката на часовника е спряла,
а ти отпиваш чаша самота.
Сънят отдавна хич не те обича
и подминава твоята врата...
И тази нощ на другите прилича,
щом пак отпиваш глътка самота.
А можеше да бъде по-различно,
на крачка разум спряхме лудостта.
Аз в мислите ти все към тебе тичам -
мечтаеш ме, но пиеш... самота. ...