Самота
1.1K
0
0
Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
в сиво-бялата пепел - забрава.
Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Влахов Всички права запазени
