5.01.2010 г., 11:07

Самота

948 0 1

Заключен сред белосани стени,

от зимна белота заключен,

през комина се изнизват дни,

в които нищо не се случва.

Останал сам и в самотота,

броя снежинките навън,

до мен самотна е жената,

а децата ми  сънуват сън.

Една, две, три, стотици -

хиляди снежинки се тълпят

да видят чрез моите зеници

колко по-различен е светът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аххх колко тъжно ...

    На мен ми липсва моето любимо:
    Дъждът почуква на капчука ...

    Знам го наизуст!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...