5.01.2010 г., 11:07 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
624 0 1

Заключен сред белосани стени,

от зимна белота заключен,

през комина се изнизват дни,

в които нищо не се случва.

Останал сам и в самотота,

броя снежинките навън,

до мен самотна е жената,

а децата ми  сънуват сън.

Една, две, три, стотици -

хиляди снежинки се тълпят

да видят чрез моите зеници

колко по-различен е светът...

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аххх колко тъжно ...

    На мен ми липсва моето любимо:
    Дъждът почуква на капчука ...

    Знам го наизуст!
Предложения
: ??:??