Jan 5, 2010, 11:07 AM

Самота 

  Poetry » Love
670 0 1

Заключен сред белосани стени,

от зимна белота заключен,

през комина се изнизват дни,

в които нищо не се случва.

Останал сам и в самотота,

броя снежинките навън,

до мен самотна е жената,

а децата ми  сънуват сън.

Една, две, три, стотици -

хиляди снежинки се тълпят

да видят чрез моите зеници

колко по-различен е светът...

© Иван Мишев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аххх колко тъжно ...

    На мен ми липсва моето любимо:
    Дъждът почуква на капчука ...

    Знам го наизуст!
Random works
: ??:??