Самота

1.10.2010 г., 12:30 ч.

Поезия

568 0 0

Самотата се във мен забива
и със лекота в сърцето ми се впива.
Усещам как главата ми пулсира,
сякаш в миг дори и времето се спира.

Самотен аз се лутам из безцветна пустиня,
с ужас осъзнавам зловещата картина.
Сам съм аз във този свят обречен,
сам, дори от себе си отречен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самота

Свързани произведения

Коментари

Предложения