Oct 1, 2010, 12:30 PM

Самота 

  Poetry
629 0 0
Самотата се във мен забива
и със лекота в сърцето ми се впива.
Усещам как главата ми пулсира,
сякаш в миг дори и времето се спира.
Самотен аз се лутам из безцветна пустиня,
с ужас осъзнавам зловещата картина.
Сам съм аз във този свят обречен,
сам, дори от себе си отречен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фрийк All rights reserved.

Random works
: ??:??