Самота

1 oct 2010, 12:30

Poesía

567 0 0

Самотата се във мен забива
и със лекота в сърцето ми се впива.
Усещам как главата ми пулсира,
сякаш в миг дори и времето се спира.

Самотен аз се лутам из безцветна пустиня,
с ужас осъзнавам зловещата картина.
Сам съм аз във този свят обречен,
сам, дори от себе си отречен.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Самота

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas