21.02.2006 г., 13:07 ч.

Самота 

  Поезия
628 0 0
Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря
и ми връзва ръцете.
И оставам без вяра.
И не виждам небето...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??