Самота
Самота
Самота, отново си при мен сега,
дойде отново след кратка раздяла.
Като моя приятелка ме държиш за ръка.
Отиваш си и отново се връщаш сама!
Ти сива си, скучна, но моя Самота!
Идваш при мен, когато си отиде Любовта!
Любовта е твоята родна сестра,
но сте много различни, всякога.
Тя е весела, ведра, чиста, засмяна,
като самодива в бяла роба на зелена поляна.
Пъргава, игрива и неуловима,
прекрасна, вълшебна и несравнима!
Тя идва и си отива от мен,
а ти оставаш с мен всеки труден ден.
Затуй Любима си ми, успокояваш Душата ми ранима!
Пак и отново съм с теб Сега,
в очакване на нея, на Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
