Самота

Jul 17, 2016, 10:13 PM

Poetry » Phylosophy

503 1 2

Самота

Самота, отново си при мен сега,

дойде отново след кратка раздяла.

Като моя приятелка ме държиш за ръка.

Отиваш си и отново се връщаш сама!

Ти сива си, скучна, но моя Самота!

Идваш при мен, когато си отиде Любовта!

Любовта е твоята родна сестра,

но сте много различни, всякога.

Тя е весела, ведра, чиста, засмяна,

като самодива в бяла роба на зелена поляна.

Пъргава, игрива и неуловима,

прекрасна, вълшебна и несравнима!

Тя идва и си отива от мен,

а ти оставаш с мен всеки труден ден.

Затуй Любима си ми, успокояваш Душата ми ранима!

Пак и отново съм с теб Сега,

в очакване на нея, на Любовта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.