Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
5.12.2016 г., 0:17 ч.  

Самота 

  Поезия » Философска
316 0 4

САМОТА

 

Няма на кого да кажа

за своите мечти.

Няма кой да ми помогне

с приятелски съвет.

На любимата сърцето

за другиго тупти.

И изгубвам свойта вяра

в света нелеп, проклет,

а животът покрай мене

пречистен, свеж цъфти.

 

От другарите си верни

останах неразбран

и не мога да разкрия

пред никой своя блян,

а утеха нужна, скъпа

и топла нежна длан

не откривам днес в живота,

безсмислено живян,

затова в студена стая

прибирам се пиян.

 

И шепти ми самотата

от всеки стаен кът,

и самотен до безкрайност

се чувствам всеки миг,

а отвън звездите ярки

спокойно си горят,

ала чува се неясно

ужасен, страшен вик,

който смътно ми напомня

за дълъг, прашен път.

 

Сетне самотата моя

безкрайно бързо расне,

и пространството край мене

запълва плътно тя,

а надеждата невярна

необратимо гасне!...

 

С падането на нощта

падат сетните листа…

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??