Самота
САМОТА
Няма на кого да кажа
за своите мечти.
Няма кой да ми помогне
с приятелски съвет.
На любимата сърцето
за другиго тупти.
И изгубвам свойта вяра
в света нелеп, проклет,
а животът покрай мене
пречистен, свеж цъфти.
От другарите си верни
останах неразбран
и не мога да разкрия
пред никой своя блян,
а утеха нужна, скъпа
и топла нежна длан
не откривам днес в живота,
безсмислено живян,
затова в студена стая
прибирам се пиян.
И шепти ми самотата
от всеки стаен кът,
и самотен до безкрайност
се чувствам всеки миг,
а отвън звездите ярки
спокойно си горят,
ала чува се неясно
ужасен, страшен вик,
който смътно ми напомня
за дълъг, прашен път.
Сетне самотата моя
безкрайно бързо расне,
и пространството край мене
запълва плътно тя,
а надеждата невярна
необратимо гасне!...
С падането на нощта
падат сетните листа…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
