Самота

24.01.2019 г., 17:43 ч.

Поезия » Любовна

388 1 0

Отдавна свикнах да обичам самотата.

Приятелка най-вярна ми е тя.

Когато имам нужда идва,

после отива си сама.

Споделя с мене всяка болка.

Пронизва силно моето сърце.

Лекарство за такава рана няма,

време не лекува самота!

https://conversationwiththesilence.wordpress.com/2019/01/21/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0/

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.