Jan 24, 2019, 5:43 PM

Самота 

  Poetry » Love
389 1 0

Отдавна свикнах да обичам самотата.

Приятелка най-вярна ми е тя.

Когато имам нужда идва,

после отива си сама.

Споделя с мене всяка болка.

Пронизва силно моето сърце.

Лекарство за такава рана няма,

време не лекува самота!

© Пламена Христова All rights reserved.

https://conversationwiththesilence.wordpress.com/2019/01/21/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0/

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??