dust-in-the-win (Пламена Христова)
65 53
Jan 24, 2019, 5:43 PM

Самота 

  Poetry » Love
452 1 0
Отдавна свикнах да обичам самотата.
Приятелка най-вярна ми е тя.
Когато имам нужда идва,
после отива си сама.
Споделя с мене всяка болка.
Пронизва силно моето сърце.
Лекарство за такава рана няма,
време не лекува самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова All rights reserved.

https://conversationwiththesilence.wordpress.com/2019/01/21/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0/

Random works
: ??:??