5.03.2019 г., 19:32 ч.

Самота 

  Поезия » Свободен стих
1097 3 4

Самотно стръкче цвете

във вазата стоеше

и тихичко говореше

със кръглата луна.

 

Малко поовяхнало

главичка беше свело,

но тайничко поглеждаше

към синьото небе.

 

Една звезда го зърна,

целувка му изпрати

и цветето се сепна

усмихна се завчас.

 

Завъртя очички,

листенцата разтвори,

и стаята изпълни с аромат.

 

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??