Самотно стръкче цвете
във вазата стоеше
и тихичко говореше
със кръглата луна.
Малко поовяхнало
главичка беше свело,
но тайничко поглеждаше
към синьото небе.
Една звезда го зърна,
целувка му изпрати
и цветето се сепна
усмихна се завчас.
Завъртя очички,
листенцата разтвори,
и стаята изпълни с аромат.
© Румяна Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
