Самотно стръкче цвете
във вазата стоеше
и тихичко говореше
със кръглата луна.
Малко поовяхнало
главичка беше свело,
но тайничко поглеждаше
към синьото небе.
Една звезда го зърна,
целувка му изпрати
и цветето се сепна
усмихна се завчас.
Завъртя очички,
листенцата разтвори,
и стаята изпълни с аромат.
© Румяна Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
