LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
5 мар. 2019 г., 19:32

Самота 

  Поэзия » Свободный стих
1278 3 4

Самотно стръкче цвете

във вазата стоеше

и тихичко говореше

със кръглата луна.

 

Малко поовяхнало

главичка беше свело,

но тайничко поглеждаше

към синьото небе.

 

Една звезда го зърна,

целувка му изпрати

и цветето се сепна

усмихна се завчас.

 

Завъртя очички,

листенцата разтвори,

и стаята изпълни с аромат.

 

© Румяна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??