Самота
За дрямка.
От Рим насам-
музиканта къща не храни.
Глупак глупостта си яростно брани
и на устата със "знам"
върху водни основи гради
камък връз камък.
Двуизмерна и плоска матрицата,
от калейдоскопа напушва на смях.
Уж по-черна от бяла е птицата,
пък смело трепери от страх.
Във търбуха запълнен със нищо
мълния мътна пали локва в пожар.
И ето с коприна мръсен кравар
ръцете си чисти от злато излишно.
Нови и втръснали рими без жар
сеят в душата ялово лустро,
а гладът я засища на чуства.
Гол е слепецът,на зрящите цар.
Гъсто населено царство. Но пусто.
Дори със себе си рядко си сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марвин Всички права запазени
