24.08.2006 г., 1:19

Самота

1.2K 0 7
Посредствеността e примамка.
За дрямка.
От Рим насам-
музиканта къща не храни.

Глупак глупостта си яростно брани
и на устата със "знам"
върху водни основи гради
камък връз камък.

Двуизмерна и плоска матрицата,
от калейдоскопа напушва на смях.
Уж по-черна от бяла е птицата,
пък смело трепери от страх.

Във търбуха запълнен със нищо
мълния мътна пали локва в пожар.
И ето с коприна мръсен кравар
ръцете си чисти от злато излишно.

Нови и втръснали рими без жар
сеят в душата ялово лустро,
а гладът я засища на чуства.
Гол е слепецът,на зрящите цар.

Гъсто населено царство. Но пусто.
Дори със себе си рядко си сам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да и аз чета сега наред,стиховете са добри,но не пропускайте есетата!
  • Прочетох почти всичко от теб - не знам как съм те пропуснала. Много си интересен, довечера ще те довърша!
  • Здрасти Злати Все пак глупостта е относително понятие, както са грозното и красивото, лошото и доброто и т.н. За някои читатели стихотворението може да е именно глупост (или по модерному абстрактно или концептуално, но съм забелязал, че когато се употребяват тези термини най-често се има в предвид точно глупост). Пък и не ми се случва за първи път да получавам негативни отзиви и мисля, че те са също толкова ценни, колкото и позитивните. Наистина е нормално понякога да не разбираш дадено послание. На всеки се случва Всъщност страшното е, когато самият автор не разбира собственото си послание, или пък то просто липсва. В моя случай това не е така...

    Хубав ден ти пожелавам и благодаря за подкрепата
  • Е, Марвин, разбира се, че не е глупост. Просто си по-трудно смилаем автор. Чета те, но, признавам, не винаги разбирам посланията ти. И това е нещо нормално.
  • И на Светослав благодаря Все пак някой трябва да пише глупости, за да може умните неща да изпъкват. Читателят има нужда от контраст, ако иска да придобие вкус. При наличието на толкова много стойностни и високооценени работи двойката в случая не е нищо друго, освен комплимент. Отново благодаря и поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...