Самота
Самота
Страх отминал в тишината.
Без път вървиш във мрака.
Кървав прах в далечината,
нашепва за усмивки в здрача.
Нима има още светлина във теб,
там където световете те зоват?
Живота гасне навсякъде след теб,
там, където вяра и надежда мрат.
Кой си всъщност ти в тази лъжа,
сянка от дълбините изпълзяла
или последния смисъл в кръвта,
в теб спасител разпознала?...
Усмихни се за последно
и нека мракът те целуне.
Тук всичко е безметежно,
вече няма кой да те събуди.
В този сън на кървави сълзи,
ще танцуваш до вечните зори.
В свят, лишен отдавна от лъжи,
сърцето вече не кърви...
Страх отминал в тишината.
Без път вървиш във мрака.
Кървав прах в далечината,
нашепва за усмивки в здрача.
Нима има още светлина във теб,
там където световете те зоват?
Живота гасне навсякъде след теб,
там, където вяра и надежда мрат.
Кой си всъщност ти в тази лъжа,
сянка от дълбините изпълзяла
или последния смисъл в кръвта,
в теб спасител разпознала?...
Усмихни се за последно
и нека мракът те целуне.
Тук всичко е безметежно,
вече няма кой да те събуди.
В този сън на кървави сълзи,
ще танцуваш до вечните зори.
В свят, лишен отдавна от лъжи,
сърцето вече не кърви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
