Dec 23, 2006, 5:37 PM

Самота 

  Poetry
641 0 2
 Самота

Страх отминал в тишината.
Без път вървиш във мрака.
Кървав прах в далечината,
нашепва за усмивки в здрача.

Нима има още светлина във теб,
там където световете те зоват?
Живота гасне навсякъде след теб,
там, където вяра и надежда мрат.

Кой си всъщност ти в тази лъжа,
сянка от дълбините изпълзяла
или последния смисъл в кръвта,
в теб спасител разпознала?...

Усмихни се за последно
и нека мракът те целуне.
Тук всичко е безметежно,
вече няма кой да те събуди.

В този сън на кървави сълзи,
ще танцуваш до вечните зори.
В свят, лишен отдавна от лъжи,
сърцето вече не кърви...

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??