Самота

23 дек. 2006 г., 17:37

Поэзия

651 0 2

Самота

Страх отминал в тишината.
Без път вървиш във мрака.
Кървав прах в далечината,
нашепва за усмивки в здрача.

Нима има още светлина във теб,
там където световете те зоват?
Живота гасне навсякъде след теб,
там, където вяра и надежда мрат.

Кой си всъщност ти в тази лъжа,
сянка от дълбините изпълзяла
или последния смисъл в кръвта,
в теб спасител разпознала?...

Усмихни се за последно
и нека мракът те целуне.
Тук всичко е безметежно,
вече няма кой да те събуди.

В този сън на кървави сълзи,
ще танцуваш до вечните зори.
В свят, лишен отдавна от лъжи,
сърцето вече не кърви...

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения