Самотата на поета
Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам.
Озадачен, поетът се обръща
на вси страни, да търси бряг,
тогава музата ревниво връща
нанякъде препусналия впряг.
Тя никога не ще го изостави.
Сам, неуверен и скимтящ -
повежда го по пътищата прави
и прави го да пее, тъй ехтящ...
Това е на поета светлината,
това е неговата сянка жива -
във райските покои на душата
тя е тъй пъстра, дива и ревнива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
