Самотата на поета

Poetry » Philosophical

766 0 5

Самотата на поета

Оплетен в мрежата на мрака,

поетът е объркан, сам.

Душата му не спи, а чака -

и цялата обгърната е в плам.

Озадачен, поетът се обръща

на вси страни, да търси бряг,

тогава музата ревниво връща

нанякъде препусналия впряг.

Тя никога не ще го изостави.

Сам, неуверен и скимтящ -

повежда го по пътищата прави

и прави го да пее, тъй ехтящ...

Това е на поета светлината,

това е неговата сянка жива -

във райските покои на душата

тя е тъй пъстра, дива и ревнива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Horizonta (Емо)

Хареса ми.Поздрави

2008-04-26T19:27:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво казано и написано!
Хареса ми много, Нико.

2008-04-25T16:13:36+03:00
Рачето (Радка Йорданова)

чудесен стих
Поздрави ...

2008-04-25T14:22:06+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Хубави стихове!(всичките ти стихотворения ми харесват... но с това -НА ПОЕТА заключваш мислите и чувствата ни.Ако беше подбрал други заглавия, внушението щеше да е по-голямо.)А ,да не кажа че и писва.На поета това, онова на поета... То, че всеки човек е поет, е факт, или обратното беше... Както и да е ... Бива!

2008-04-25T13:22:26+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравчета, Нико!
/оправи мъзата/

2008-04-25T12:19:26+03:00