Apr 25, 2008, 11:45 AM

Самотата на поета 

  Poetry » Phylosophy
637 0 5
Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам.
Озадачен, поетът се обръща
на вси страни, да търси бряг,
тогава музата ревниво връща
нанякъде препусналия впряг.
Тя никога не ще го изостави.
Сам, неуверен и скимтящ -
повежда го по пътищата прави ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников All rights reserved.

Random works
: ??:??