niko_niko (Нико Ников)
198 331
25 апр. 2008 г., 11:45

Самотата на поета 

  Поэзия » Философская
620 0 5

Самотата на поета

 

Оплетен в мрежата на мрака,

поетът е объркан, сам.

Душата му не спи, а чака -

и цялата обгърната е в плам.


 

Озадачен, поетът се обръща

на вси страни, да търси бряг,

тогава музата ревниво връща

нанякъде препусналия впряг.


 

Тя никога не ще го изостави.

Сам, неуверен и скимтящ -

повежда го по пътищата прави

и прави го да пее, тъй ехтящ...


 

Това е на поета светлината,

това е неговата сянка жива -

във райските покои на душата

тя е тъй пъстра, дива и ревнива...

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми.Поздрави
  • Хубаво казано и написано!
    Хареса ми много, Нико.
  • чудесен стих
    Поздрави ...
  • Хубави стихове!(всичките ти стихотворения ми харесват... но с това -НА ПОЕТА заключваш мислите и чувствата ни.Ако беше подбрал други заглавия, внушението щеше да е по-голямо.)А ,да не кажа че и писва.На поета това, онова на поета... То, че всеки човек е поет, е факт, или обратното беше... Както и да е ... Бива!
  • Поздравчета, Нико!
    /оправи мъзата/
Предложения
: ??:??