Самотата се завърна
Тя се завърна във живота ми -
намери ме дори в чужбина,
нахално на вратата тропаше
и пуснах я - не ме подмина!
Нали се бяхме уговорили
да ме забравиш вече, скитнице,
да ме оставиш на спокойствие,
за мене вече да не питаш.
Обаче не! От орисията
е трудно да спасим живота си -
ако е писано да се удавим,
да се обесим не ще можем.
И тъй... намъкна се в дома ми,
палтото си дори съблече,
неканена и доста нагла
и чужди чехли си навлече.
И до кога така? Кажи де!
Търпението ми се свърши,
а трябва пак да те отглеждам
и пак сълзите ти да бърша...
А, не! Отказвам си услугите!
Обличай се и се обувай!
И през вратата и по стълбите
по улиците нощни тръгвай!
Върви си и не се завръщай!
Не тропай нощем по вратата!
И погледа си не обръщай!
И не търси от мен отплата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
