Самотата, старостта, смъртта, пръстта

14.05.2011 г., 14:08 ч.

Поезия » Философска

578 0 0

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"

Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички.

Но какво от туй,
щом оковите на моя дух са смешни -
тяло, плът, парче месо...
Мигом бих могъл да ги отхвърля,
поглед да зарея в тъмнината,
да забравя себе си дори...

Щом толкоз страшен е животът,
тогаз какво ли е смъртта?
Една безкрайна самота,
зачената шест стъпки под пръстта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.