Самотата, старостта, смъртта, пръстта
"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички.
Но какво от туй,
щом оковите на моя дух са смешни -
тяло, плът, парче месо...
Мигом бих могъл да ги отхвърля,
поглед да зарея в тъмнината,
да забравя себе си дори...
Щом толкоз страшен е животът,
тогаз какво ли е смъртта?
Една безкрайна самота,
зачената шест стъпки под пръстта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
