Самотата, старостта, смъртта, пръстта

May 14, 2011, 2:08 PM

Poetry » Phylosophy

640 0 0

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички.
Но какво от туй,
щом оковите на моя дух са смешни -
тяло, плът, парче месо...
Мигом бих могъл да ги отхвърля,
поглед да зарея в тъмнината,
да забравя себе си дори...
Щом толкоз страшен е животът, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самотата, старостта, смъртта, пръстта

Want to read more?

Random works