Самотата, старостта, смъртта, пръстта

May 14, 2011, 2:08 PM

Poetry » Phylosophy

580 0 0

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"

Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички.

Но какво от туй,
щом оковите на моя дух са смешни -
тяло, плът, парче месо...
Мигом бих могъл да ги отхвърля,
поглед да зарея в тъмнината,
да забравя себе си дори...

Щом толкоз страшен е животът,
тогаз какво ли е смъртта?
Една безкрайна самота,
зачената шест стъпки под пръстта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самотата, старостта, смъртта, пръстта

Свързани произведения

Comments

Random works