Самотата, старостта, смъртта, пръстта

May 14, 2011, 2:08 PM

Poetry » Phylosophy

5.0 / 2

648 0 0

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички.
Но какво от туй,
щом оковите на моя дух са смешни -
тяло, плът, парче месо...
Мигом бих могъл да ги отхвърля,
поглед да зарея в тъмнината,
да забравя себе си дори...
Щом толкоз страшен е животът, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Коричка вяра
"That" feeling...

I dreamt about a dream I wish for it to be real But the life is never fair It put me on a broken cha...
In exile

From my own self you banished me Took the life right out of my veins Instead, you gave my soul chain...
To wait

When something makes me feel bad I dare to escape Nothing holds me back, I can always wait… And wait...

More works »