Самотен свят и спомен за любов - химера
Присъдата не беше смърт.
След думите ти аз останах жива.
Но помня Страшния си съд,
пред който се изправих. Мълчалива.
Присъдата не ме уби.
Не ме запрати във девета глуха.
Но влюбените в теб звезди
угаснаха внезапно. Щом я чуха.
Присъдата не беше ад,
а ми затвори всички райски двери.
Остана ми самотен свят
и спомен. За една любов - химера!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
