Aug 28, 2012, 7:30 PM

Самотен свят и спомен за любов - химера

  Poetry » Love
1.1K 0 7

 

 

 

Присъдата не беше смърт.

След думите ти аз останах жива.

Но помня Страшния си съд,

пред който се изправих. Мълчалива.

 

Присъдата не ме уби.

Не ме запрати във девета глуха.

Но влюбените в теб звезди

угаснаха внезапно. Щом я чуха.

 

Присъдата не беше ад,

а ми затвори всички райски двери.

Остана ми самотен свят

и спомен. За една любов - химера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...