Aug 28, 2012, 7:30 PM

Самотен свят и спомен за любов - химера

  Poetry » Love
1.1K 0 7

 

 

 

Присъдата не беше смърт.

След думите ти аз останах жива.

Но помня Страшния си съд,

пред който се изправих. Мълчалива.

 

Присъдата не ме уби.

Не ме запрати във девета глуха.

Но влюбените в теб звезди

угаснаха внезапно. Щом я чуха.

 

Присъдата не беше ад,

а ми затвори всички райски двери.

Остана ми самотен свят

и спомен. За една любов - химера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...