Самотен съм
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава,
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи
сега личи
ръждата на печалните октави,
звучали в мене
с вятъра студен.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава,
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи
сега личи
ръждата на печалните октави,
звучали в мене
с вятъра студен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
