Самотен съм
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава,
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи
сега личи
ръждата на печалните октави,
звучали в мене
с вятъра студен.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава,
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи
сега личи
ръждата на печалните октави,
звучали в мене
с вятъра студен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
