Самотен във нощта
644
0
0
И тази нощ над сънищата властница ми беше!
Във душата ми широко ти се разпростря.
Не очаквах и за миг, но ти пред мен стоеше.
Сякаш си богинята пред райската врата.
Неусетно времето в съня ми се изниза
и споменът за теб в сърцето избледня.
Сега разбирам, че я няма вече радостта, защото ти частицата си само във съня ми, а не и част от моята съдба.
И ето ме сега, без теб съм вече аз самотен,
уви я няма вече близостта!
Душата си на дявол бих заложил,
само миг да имам с теб от вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Александров Всички права запазени
