yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
29.01.2021 г., 16:14 ч.

Самотна бреза в скута на зимата 

  Поезия » Любовна
381 6 11

САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА

 

Все някога ще преболи.

Но дълго ще ми бъде тежко.         

Ридът се губи сред мъгли

и съска вятърът насреща.

 

Как опустява в миг брегът,

осеян със сребристи люспи.

Реките ще се усмирят.

Додето снегояд се спусне.

 

Намразих зимата от днес.

И не желая да я има.

Затлачен с вледенен отвес,

капчукът не бърбори в рими.

 

Загърнати от снежен шал,

стрехите за любов не шепнат.

И люлякът е побелял.

А жив ли е под тези преспи?

 

Изостря се дъхът, трепти,

една тревичка като струна.

Написах първия си стих

без теб – под светлината лунна.

 

В затишието няма друг.

На оцеляване се уча –

като брезичка в кучи студ

сред глуха  безпределна пустош.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??