Самотна драка в ноемврийска угар
САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам.
Каквото трябва, аз ще си платя.
Наложи ли се – ще изтегля заем.
Опразня ли от чувства мисълта
по-леко ще е, може би – не зная.
Със присмех са ме срещали и зло
и никой не призна, че ме обича.
Дощя ми се – студеното легло
кошмари през нощта да не пресичат.
Да не надничам през пердето вън,
сърцето ми да стане по-кораво.
И плисне ли внезапно хладен дъжд –
за споделеното да не разказвам.
Ще спра да милвам куцото кутре,
след мен което крета – с километри.
И ще твърдя, че сбор от две и две,
не се равнява винаги на четири.
Ще съм безцветен, празен елемент
от статистическите база данни.
Полека да изчезвам – ден след ден,
А някому ще липсвам ли – едва ли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
