Самотна и мрачна
Самотна мрачна,
чакаща смъртта в тази студена и зловеща нощ
аз тъна в забрава
и чакам утрото светло,
но така и не идва.
Тук в този ад
аз трудно ще забравя за спомена
и мъката ми трудно смъртта ще заличи...
Дори и спомена не ще ме спаси...
Тъна в мъка, жадувам смърта и чакам да бъда спасена.
Болка пари сърцето ми...
спомен, превърнал се в адът на мрачния ми живот...
Стена и викам с глух глас, пронизващ мрака, в който аз попаднах,
тъна и зловеща е нощта.
В моят мрачен ден празник няма,
смях няма, щастието ми изгубено е и сълзи няма вече,
а болката тежи ми и сълза не мога да отроня аз дори...
Чакам я чакам... смърта... викам я, викам - не идва!
Не зная дори как ще се избавя от болката.
Само тя - мойта другарка смърта - дава ми силата да остана тук.
чакаща смъртта в тази студена и зловеща нощ
аз тъна в забрава
и чакам утрото светло,
но така и не идва.
Тук в този ад
аз трудно ще забравя за спомена
и мъката ми трудно смъртта ще заличи...
Дори и спомена не ще ме спаси...
Тъна в мъка, жадувам смърта и чакам да бъда спасена.
Болка пари сърцето ми...
спомен, превърнал се в адът на мрачния ми живот...
Стена и викам с глух глас, пронизващ мрака, в който аз попаднах,
тъна и зловеща е нощта.
В моят мрачен ден празник няма,
смях няма, щастието ми изгубено е и сълзи няма вече,
а болката тежи ми и сълза не мога да отроня аз дори...
Чакам я чакам... смърта... викам я, викам - не идва!
Не зная дори как ще се избавя от болката.
Само тя - мойта другарка смърта - дава ми силата да остана тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Кумбилиева Всички права запазени
