Самотна птица
Самотна птица
Нощта се спуска бавно, тежко...
Сама съм, тихо тегне самотата.
Докосва ме предчувствие за нещо,
което ще се случи в тъмнината.
И ето - вик на птица проехтя,
самотен вик разцепи тишината,
но втори в отговор не прозвуча...
И тишината пак изпълни мрака.
Самотна птицо, колко си ми близка
и мене ме пронизва твойта болка,
и мойта самота е тъй неискана,
и мъката ми - толкова дълбока.
Попаднах сред водовъртеж от спомени,
реката на живота ме повлече без пощада.
Потъвах, изплувах, хващах отломки
и бързо се носех към водопада.
Съдбата ми подаде груба длан
и аз отчаяно се вкопчих в нея,
а накъде ме поведе - не знам,
но все по-рядко вече се смея...
Любов, приятелство за мен са спомен,
останаха ми болка и тъга...
Самотна птицо, твоят вик самотен
напира и на моята уста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
