izi55 (Ива ВалМан)
124 100
16.12.2011 г., 13:15 ч.

Самотна птица 

  Поезия » Любовна
731 0 3

Самотна птица

 

Нощта се спуска бавно, тежко...

Сама съм, тихо тегне самотата.

Докосва ме предчувствие за нещо,

което ще се случи в тъмнината.

 

И ето - вик на птица проехтя,

самотен вик разцепи тишината,

но втори в отговор не прозвуча...

И тишината пак изпълни мрака.

 

Самотна птицо, колко си ми близка

и мене ме пронизва твойта болка,

и мойта самота  е тъй неискана,

и мъката ми - толкова дълбока.

 

Попаднах сред водовъртеж от спомени,

реката на живота ме повлече без пощада.

Потъвах, изплувах, хващах отломки

и бързо се носех към водопада.

 

Съдбата ми подаде груба длан

и аз отчаяно се вкопчих в нея,

а накъде ме поведе - не знам,

но все по-рядко вече се смея...

 

Любов, приятелство за мен са спомен,

останаха ми болка и тъга...

Самотна птицо, твоят вик самотен

напира и на моята уста.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотна птицо, твоят вик самотен
    напира и на моята уста.
    Поздрав за стиха!
  • " Самотна птицо,
    твоят вик самотен
    напира и на моята уста."
    Викай!.... Поздрав за стиха!
  • Тъжно!Много хубав текст и един прекрасен стих!Харесах!
Предложения
: ??:??