Самотни очи
Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни.
Мъжки съдби, неизстрадани,
недоплакани от майки добри.
За времето тъжно, от раждане
с вик...! За тях вълците вият
греховно със страст.
Мъжки сълзи, къде ли се скриха!?
Самотни очи, гледат във мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
