Nov 29, 2016, 4:46 PM

Самотни очи 

  Poetry
262 0 2

Мъжки сълзи, разпилени,

от вятърът сив, изсушени.

Който от време оно раздухвали

някога всички мъжки мечти.

Да живеят в любов без войни.

Мъжки съдби, неизстрадани,

недоплакани от майки добри.

За времето тъжно, от раждане 

с вик...! За тях вълците вият

греховно със страст.

Мъжки сълзи, къде ли се скриха!?

Самотни очи, гледат във мрака.

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря мила за топлият коментар!Прегръдки Силви!!!До нови!
  • "За тях вълците вият
    греховно със страст"
    Пишеш със сърцето си.Харесва ми!
Random works
: ??:??