Nov 29, 2016, 4:46 PM

Самотни очи

  Poetry
452 0 2

Мъжки сълзи, разпилени,

от вятърът сив, изсушени.

Който от време оно раздухвали

някога всички мъжки мечти.

Да живеят в любов без войни.

Мъжки съдби, неизстрадани,

недоплакани от майки добри.

За времето тъжно, от раждане 

с вик...! За тях вълците вият

греховно със страст.

Мъжки сълзи, къде ли се скриха!?

Самотни очи, гледат във мрака.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря мила за топлият коментар!Прегръдки Силви!!!До нови!
  • "За тях вълците вият
    греховно със страст"
    Пишеш със сърцето си.Харесва ми!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...